Противно на национално-патриотичните щуротии, които се опитват да ви пробутват, айрянът, или айранът не е българско творение. Оригинално произхождаща от Турция напитката бързо покрива цялата Османска империя и районите покрай нея. В различните държави там айрянът се нарича с различни имена: laban arbil, doogh, sheninah, moru, tan.

Твърди се, че соленият му вкус далеч не е случаен – просто солта е позната от историята като консервант и хората в жежките близкоизточни държави са се опитвали така да консервират киселото мляко. Има доста голям смисъл в тази теория.

Макар по презумпция да се приема, че айрянът се прави с краве мляко, на практика има версии с всички животински млека, дори с конско и камилско. Но така е, в Анадола и отвъд нещата са малко особени за европейския вкус.

Класическата рецепта е 1:1 – 1 кофичка мляко (по възможност с по-висока масленост) се разрежда с 1 кофичка вода и се добавя сол на вкус. Някои версии включват листа мента, чесън, люти чушки или, сок от краставица или дори плодова вода. В заведенията у нас обаче са хитри и тяхната пропорция е 1:2, като на места съм виждал с очите си пред мен да го правят и в 1:3. При цена между 1 и 3 (!) лева за чаша, айрянът е напитката с най-висока печалба. Последното е тема на не една и две дискусии.

Турският айрян се различава по това, че е резлив и винаги е с пяна, дори когато е в пластмасова кофичка. Една идея по-кисел е за вкуса ми и винаги ми оставя мисълта, че е правен с превтасало мляко. Част от това усещане може би идва от там, че нерядко му се добавя и прясно мляко. Известният Susurluk айрян се прави със специална машина, която доста прилича на мивка с чучур и на практика изсмуква и изстрелва през чучура иначе обикновения айрян, до получаването на пяна, на която би завидяло всяко капучино.

Хранителните стойности зависят от използваното мляко, но усреднено 100 мл айрян съдържат 2 грама протеин, 2.8 грама карбохидрати и 2.1 грама мазнина. Ползите за организма са същите като ползите от консумация на кисело мляко, с тази разлика, че айрянът е едно чудесно средство за компенсиране на загубената в жегите сол. Подходящ е както за разхаждане, така и за прокарване на почти всякаква храна, като разбива мита, че риба + мляко = олеле, мамо. Върви прекрасно и като разредител на добри анасонови напитки, от типа на узо и турска ракия.

В Турция консумират и така наречената Ayran Çorbası, която представлява кисело мляко, в което са добавени сварени за 45-50 минути белена пшеница (или ечемик) и нахут. По-сложната рецепта включва телешки или пилешки бульон, брашно и лук. Към цялото това нещо се добавят зехтинец и остри подправки. Бла, ще кажа аз и ще сбърча нос.