Докато Душко Добродушков ръба постната си печена тиква на мегданя, ние отново се отплесваме в дебрите на извратеното шефпрокопско „гурме“.
Много проста рецепта, бога ми! Елементарна. Хващате там колкото тиква ще печете, изчиствате я от семките, нарязвате я на желани по размер и форма парчета, обелвате им кората и я шибвате в най-обикновена тава, поливате 1-2 чаши вода и я ръгате във фурната на 200 градуса за нещо около 2 часа, или когато е готова, в зависимост от сорта. В тази връзка е редно да ви кажа, че Хокайдо е много по-вкусна от обикновената българска тиква.
Всъщност процесът на печене е според вкуса ви. Някои предпочитат да не белят кората, да я обърнат с нея нагоре, след което да покрият с алуминиево фолио за по-бърз резултат. Шеф прокопи обаче казва Мррррш, алуминиеви боклуци от кухнята!
След като тиквата е опечена, остава да я покриете със смлени, счукани или нарязани орехи, може да добавите бадеми и лешници, но в никакъв случай не забравяте за пияните стафиди. Те стават, когато какво? Обикновени стафиди се оставят за 24 часа в хубав коняк. Примерно Hennessy. Ако сте любители на десертите, най-добре винаги имайте на разположение бурканче с пияни стафиди.
После цялото това нещо се поръсва с няколко щипки кафява захар и точно преди поднасянето се слага отново във фурната, този път на грил (или само отгоре, ако нямате такава функция), докато захарта се карамелизира. Изважда се и се полива с кленов сироп, в който сте капнали малко конячец. Nom nom nom.