Sassy RSS feed Sassy Facebook page Sassy Twitter
За щастливите кокошки, българските домати и бавната смърт
, юни 2011

Кога за последно сте намирали червей в черешата си? Ако е било скоро, вие сте от онези щастливци, които са яли истински плод. Плод, който преди 20 години аз лично приемах за гаден, защото последното, което исках беше да ям и нещо живо с него. Търговията в постдемократична България впоследствие ми даде точно каквото исках – плодове и зеленчуци без нищо живо в тях. Буквално и във всеки смисъл. Същото ми дадоха и посещенията по различни краища на света, където ядох още по-безвкусни, макар и много красиви плодове и зеленчуци.

В последните години маркетинга на хранителните продукти у нас се съсредоточи върху онези стереотипни търсени качества на продукцията, които бяха погазвани през годините, но хем започнаха да липсват на потребителя, хем се оказа и че продават най-добре. Всъщност, казано по-точно, манипулират най-добре потребителя да извърши покупка:

Български домати, лютеница по домашна рецепта, вкусни череши, сочни ягоди, прясна коприва, яйца от свободни кокошки, медени пъпеши.

Реалността обаче винаги се оказва друга и не беше чудно, че след поредица покупки на разплескани череши, отровночервени отвън ягоди с вкус и цвят на гипс вътре, зелени банани, спаружнати марули, дини с двусантиметрова кора, манго с твърдост на тухла, портокали с вкус и сочност на парче картон, трето качество турски домати, презрели краставици със семе с размер на тиквена семка, лилав китайски чесън по 20 лева килото и прочие боклуци, които всички вие също добре познавате, в мен избуя една идея. Идеята, че аз повече говна не желая и няма да ям.

За да не яде говна човек е важно да знае произхода на всяка една храна, кой и как я е отглеждал/произвел, какво точно съдържа. После идват резултатите от изследванията на контролните органи и сертификатите на производителя.

За съжаление, случая с e.coli в Германия от последните дни е ясно доказателство, че система за контрол няма не само на територията на България, но и в ЕС.

Изводът тук е, че ако човек сам и с вещина не се погрижи за онова, което идва на масата му, той собственоръчно се обрича на смърт.

Но не се панирайте. За ваше и мое щастие варианти за консумация на качествена продукция има и дори са повече от очакваното.

Собствено производство

Изконният вариант, практикуван от векове у нас. Малко са хората, които не са имали лозе и не са копали на него като деца заедно с родителите си. Или поне не са ходили на лозето на баба си и дядо си. Или не са имали баба и дядо на село със собствено (мини) стопанство. Този вариант си остава и сега. Не е задължително да блъскате, ако не ви се занимава, но поддръжката на няколко лехички с най-необходимите зеленчуци и подправки далеч не е особена трудност и не изисква кой знае колко време.

Погледнете го и от тази гледна точка. Покупката на земеделска земя все още струва евтино. Не бих казал, че ви трябват повече от 200, максимум до 500 квадрата, за да задоволите всичките си плодово-зеленчукови нужди. Макар в момента на имотния пазар изключително актуална да е спекулата с „регулация“ и „промяна на статута“, заради която земеделската земя гони цените на регулираната, можете спокойно да се сдобиете с подобен имот в радиус от 50 км от София за 2500-7000 лв, а във всички други краища на страната за много по-малка сума. Някои от имотите имат бараки, други имат ток и вода, изборът далеч не е малък. Единствения проблем за решаване ще бъде опазването на продукцията от крадливите изроди населяващи страната.

Микро ърбън версия на горното е засаждането на балкона. На нашия например вече виреят 6 чешита подправки и това е само началото. Вторият балкон вчера беше посочен за овощна градина и работата започва.

Чужда продукция

Тъй като нашата обществена единица е съставена от леко урбанизирани хора, които не държат да копаят, ако има вариант да не го правят, първата идея в ума ми тогава беше да купуваме продукцията на някоя баба/дядо от околно село.

Алтернатива е да купувате онова, което се произвежда от съсед, познат или дори онези чичковци с микробусите, които в определени дни от седмицата носят мляко, яйца и прочие от личното си стопанство на прегладнелите пенсионери. Не е трудно да се сдобиете с контактите на такъв, а още по-лесно е да следите къде рано сутрин в някои дни от седмицата се събират групички пенсионери с шишета и буркани.

Още една алтернатива е да намерите място и хора, на които можете да поръчате конкретно какво искате да ви бъде произведено. Тук роднинското начало не е за препоръчване, защото е почти сигурно, че желанията ви за конкретна продукция няма да бъдат спазени. Но ако това не ви притеснява, давайте.

Страници: 1 2 3

↑ Нагоре ↑

  • #1 Ivo
    14.05.2012

    Много харесвам стила ви на писане, образователен и забавен :)

    ОтговорОтговор

Коментарът ви съобразен ли е с правилата за поведение в сайта?