Sassy RSS feed Sassy Facebook page Sassy Twitter
Отматричване 1.0: Хабитат
, юни 2012

На идея цивилизацията е хубаво нещо. В модерния си вид осигурява много блага и удобства на гражданите – транспорт, централизирани В и К, електричество, газ, супермаркети, молове, паркове и градини, медицинско обслужване, средища на културата, събития etc. Човек не трябва да мисли почти за нищо. Блоковете му построени, инфраструктурата му изградена. Всичко му е под ръка. Урбанизацията тече с пълен ход.

Само допреди няколко месеца идеята да живея извън големия град беше немислима за мен. Нарочно натъртвам на големия, защото нека си го признаем – в България има няколко областни града, които стават за нормален живот. Всичко останало е замряло в соца, а аз лично идея си нямам защо места като Априлци се наричат град. Но това е друга тема.

Та. Доскоро идеята да се живее дори на 10-20 км от града ми беше табу. Определях се като „ърбън тип, който е свикнал с удобствата му и няма намерение да се лишава от тях“. Владая? Железница?! Is you nigga crazy?!?

После ми дойде друг акъл. Дали под въздействието на разни филми, книги, дали някоя сутрин съм се събудил със задника в неправилната посока, не зная. Факт е, че нещата се промениха и на дневен ред вече е темата „продаваме апартамента както е с всичко вътре и се махаме“.

Животът в града и отвъд

какво дишаме

Освен неоспоримите удобства, урбанизацията има и негативен отпечатък. България никога не е била чиста държава. Дори по соца, когато всяка вечер миеха улиците. Какво остава за време, в което на всяко кьоше някой върти канго, строят се сгради на поразия, други се бутат, улиците се разпадат, а единственото проявление на обществената хигиена са разни малцинствени киборги, наети да разнасят прах от едно място на друго.

Катраненият градски прах на снимката бе събран от капака на кофата в магазина ни, където за да не прилича на кочина, мета поне два пъти дневно, а прозорците се мият за норматив. Отлично помня какъв кошмар беше живота ми в блока срещу Румънското посолство на Ситняково, а после и на Орлов мост, и каква цена се плащаше за удоволствието да отвориш прозорец, през който и без това влизат преди всичко изгорели газове. Макар сега да живеем в малък проветрив квартал под планината, положението не е драматично по-различно, вероятно не само заради строящият се наблизо мол.

Каквото и да прави човек в градски условия въздухът, който диша, винаги ще е пълен с ужасии. В резултат статистиката на хроничните заболявания и най-вече астмата, в последните години бичи яко нагоре. И повярвайте ми като на real астматик, това не е ташак заболяване.

Естествено животът извън града има своите неудобства. Безусловно се лишаваш от спешна медицинска помощ примерно. От възможността просто да отскочиш до кварталния магазин за бири. Каненето на гости навярно почти винаги ще трябва да е свързано с преспиването им. Воденето на децата на ясла/детска градина/училище ще бъде ново предизвикателство. Няма да можеш така лесно да посещаваш разни социално-културни мероприятия, нито просто да слезеш до парка да се разходиш. Пазаруването ще изисква седмично планиране. И все такива разни неща, които урбанизираният човек приема за даденост, а идеята за загубата им силно го демотивира.

Teh отматричването

Онова, което наричам „отматричване“ включва в себе си различни промени на бита и мисленето с различна степен на рязкост. В моята трактовка напоследък то звучи като да е изпято от Rage Against The Machine и казва нещо от типа на класическото им Fuck you, I won’t do what you tell me. Което в моя случай включва и ненавистта към всяка форма на подчинение.

В по-общ план отматричването е промяната на навици и автопилотни действия с нови принципи и идеи, които осигуряват един може би не точно по-лесен, но със сигурност по-добър и непринуден живот далеч от социални, битови и цивилизационни дразнители.

За да се осъществи горното, трябва да се започне от промяна на личната среда. Затова и

в този първи материал по темата за отматричването ще разгледаме вариантите за изграждане на един по-дзен хабитат.

Концепции и подбуди

Когато става дума за архитектура, съществуват много понятия, които бележат едно и също нещо: green architecture, sustainable architecture, eco architecture. За по-лесно ще ги обобщим в термина устойчива архитектура. Той ще служи за генерализиращ термин за архитектура, направена съзнателно с цел осигуряване по-добро здраве на живущите, повече радост в сърцата им и по-слабо въздействие на самата сграда върху околната среда. При този тип архитектура се използват възобновяеми източници на ток, вода и други ресурси. Тя изисква съзнателност от всички ангажирани в проекта и тясно сътрудничество помежду им. Един вид синергетичен екип изгражда синергетична сграда. Чудно.

В свят на уредено електроснабдяване, водоснабдяване и канализация, завръщането към условия на живот без централизирани комунални услуги изглежда като чиста проба модна хипария. Но въпреки това все повече хора в последните години целенасочено започват да обитават off-grid хабитати. Off-grid хабитатът е квинтесенцията на идеята за устойчивост. С него се бележи всяко самодостатъчно място, способно да съществува пълноценно в независимост от комуналните услуги.

Парадоксално или не, оказва се, че факторите „еко“ и „sustainable“ за различните хора означават различни неща. Единия от двата смисъла визира къща, изцяло изградена от естествени и рециклирани материали и използваща възобновяеми енергийни източници.

При втората трактовка нещата са коренно различни. Къщата обикновено е съставена от наддадени призми, достатъчно е да е частично изградена или облицована с естествени материали, без да е нужно те да са рециклирани или необработени, ако има възможност ще е ориентирана на юг и ще включва някой друг соларен панел за пиниз, а покрива може да е озеленен. Основното обаче е да не лишава обитателите си от определено ниво на комфорт или архитектурна естетика, а архитекта от интересен проект за излагане в портфолиото. За собственика остава да вкара мебелите от Vitra, да запали ефектното екстериорно осветление, да се опъне на тревата и да стане част от поредния материал за „градските еко хора“. Пример.

Не ме разбирайте погрешно, адски много харесвам четвъртити, насечени, пюристични къщи от този тип и бих се чувствал супер приятно в такава. Изопачаването на идеята за еко архитектура и превръщането й в мода и ключова дума за продажби ме дразни.

Което ни води до подбудите.

Те могат да са три типа: идеологически, икономически и поза.

Идеологическите могат да включват желание за природосъобразен начин на живот, намаляване на личното негативно въздействие върху околната среда, непоносимост към уредеността и законите, непоносимост към градската среда, непоносимост към хората и прочие. При тях човек наистина чувства нещата по определен начин и вярва, че трябва да постъпи точно така.

Икономическите на свой ред са свързани с желание за (почти) пълна независимост от системата и свеждане на разходите по поддръжка до минимум. Което косвено също води до намаляване на негативния отпечатък, макар и често това да не е водещото при взимане на решение.

При позата всичко се извършва заради имиджа на лицето, чийто архетип е на туитващ от айпада си колко е яко да се седи на тъмно веднъж годишно по време на „Часът на земята“ ърбън гийк. Айпад-еко-ърбън гъйковете биха се плъзнали по много актуални в момента идеи, просто за да са в крачка, да имат тема за разговор и да се чувстват различни. Не че това ги прави лоши хора. Но не ги прави и кой знае колко добри или пък извършващи нещо смислено. Защо ще разберете в края на този екран.

Принципни съображения

Преди човек да започне да мисли твърдо за отматричване, той трябва много сериозно да си зададе въпроса „живеенето извън матрицата моята игра ли е“. И е напълно в реда на нещата отговорът да бъде „не“. Хората са различни. Хората имат различни търсения, ценности, желания, стремежи. Хората също така минават през различни периоди в живота си. По тази причина много биха отговорили с „да“ под въздействие на емоции и ентусиазъм. Но както винаги съм казвал, ентусиазмът е нещо адски вредно, Той ти пречи да видиш всички аспекти. А става ли дума за отматричване, те са много и все сериозни.

При отматричването е необходимо интелигентно и информирано решение с осъзнаване на последствията. И когато дойде времето за такова, 99% от задалите си въпроса ще отоговорят с „не“. Което, пак казвам, е съвсем окей и в реда на нещата.

Преди обаче да се изкушите да отговорите с „да“ е изключително важно да знаете, че пълно щастие няма. Компромиси от различна величина трябва да бъдат направени, в това число промени в стила и начина на живот, които не всеки е готов да приеме, или дори да е готов сега на идея, винаги има риск да се окаже, че не е готов за тях в следващ етап, когато вече е малко късно и създадените проблеми ще унищожат смисъла на нещата.

Затуй бъдете наясно още от този миг, че

отматричване със запазване на лайфстайла непроменен е в сферата на утопията.

А и не е това идеята. Идеята е да се променят вредните навици. Тегленето на чертата на определен етап от живота не само че не е плашещо, но мен ако питате, е задължително, ако човек не иска да живурка в летаргия, докато не приключи физическия си път.

Така че в зависимост от силата на предприетите промени, най-малкото ще трябва да се откажете от двукрилния хладилник, сушилнята и къпането по половин час. Освен това ще започнете да изключвате спрените уреди от контактите, да не миете чиниите под постоянно течаща вода и да зареждате телефона си със слънчево зарядно. И да ви кажа честно, предвид това колко все по-извратено консуматорски става света и как с все по-лека ръка се прахосват ресурси, ако част от нас въведат минимални оптимизации в живота си, като например да спират чешмата докато си мият зъбите, да не държат хладилника отворен, докато си режат продуктите или да си сложат още една фанела и да намалят температурата в дома си с два градуса, резултатът за всички ще бъде осезаем. И то за добро. И то без много да се шуми с малоумни инициативи за „повдигане на awareness-а“ на кого, моля ви се? На урбанизирания до шията сив човечец, който взема решения за живота си под въздействие на това какво са казали в новините.

Страници: 1 2 3 4

↑ Нагоре ↑

  • #1 supermarket
    20.02.2013

    Много ми хареса този откъс от статията ви където казвате, че “ ….Преди човек да започне да мисли твърдо за отматричване, той трябва много сериозно да си зададе въпроса „живеенето извън матрицата моята игра ли е“. Съгласна съм , че хората имат различни търсения, ценности, желания, стремежи.Точно това ни прави уникални и търсени взаимно. Хората също така минават през различни периоди в живота си. И всеки един от тях е или най тежък или най щастлив докато не дойде друг и се получава един кръговрат.Понякога ентусиазмът е нещо вредно,и ти пречи да видиш всички аспекти. Трябва да сме реалисти и да живеем тук и сега, супер статия!

    ОтговорОтговор

Коментарът ви съобразен ли е с правилата за поведение в сайта?