Sassy RSS feed Sassy Facebook page Sassy Twitter

Billy Talent – Dead Silence

@ Arts&(Sub)culture

, октомври 2012

Канадските пънк пичовци направиха каквото трябваше и се върнаха към добрите си корени, хем и с нова сила.

Рейтинг: gold
Billy Talent – Dead Silence

Хронологично погледнато към миналото на групата, едноименните Billy Talent и Billy Talent II (не броим Watoosh!, който е издаден докато бандата все още се казва Pezz) безусловно са изключителни албуми. Последва ги недоразумението Billy Talent III, от което ми идеше да ги гръмна. Направено специално за „американския вкус“ и пазар, и по-специално за радио и MTV излъчване, то звучеше като скалъпено за две седмици от изостанал материал и повторени познати до болка акорди.

За щастие, новия албум, излязъл предния месец, не просто го изличава и не просто се връща към корените, а направо ги пренаписва. Звукът е яко пауър, текстовете са силно социални и се пръскат от недоволство към текущото статукво. Което може би е още една причина да харесвам бандата повече.

Още откриването с Lonely Road to Absolution и последващата Viking Death March дават представа за остатъка от албума. И ако е истина, че има странни включвания от типа на Man Alive и Show Me The Way, текстовете им компенсират не-до-там атрактивната музика. За сметка на това пианото в Swallowed Up By The Ocean е наистина разтрисащо. Рифчето в началото на Hanging By A Thread също е веднъж. Батко Бен се раздава с пискливия си глас като ненормален и е направо мед за ушите, докато стратокастъра на Иън цепи типичния мелодичен звук.

С две думи – епична работа. Поклон.

Коментарът ви съобразен ли е с правилата за поведение в сайта?