Sassy RSS feed Sassy Facebook page Sassy Twitter

Melancholia

@ Arts&(Sub)culture

, януари 2012
Melancholia

След Догвил имам сериозни резерви към Ларс Фон Триер. Този филм донякъде ги разсейва и също донякъде ги затвърждава.

Триер има очевиден афинитет към две неща: Шарлот Генсбург (или както там се спелва правилно) и slowmo сцените. И двете присъстват в предния му филм Antichrist. Макар че за второто не е сам. Гледалите Дървото на живота на мига ще се сетят за импресиите от него. Но това е в реда на нещата, модата на деня в киното е такава и камерите за няколкостотин хиляди долара се експлоатират на пълни обороти.

Осемминутната увертюра е зашеметяваща и объркваща едновременно. И чак във втората част на филма човек започва да схваща смисъла й. Което е яко. Другото субектите с измислената титла „критик“ са го казали, разтягайки локуми от единия край на спектъра до другия. Преценката е лична, гледането препоръчително.

Между другото, с нетърпение чакам деня, в който киноиндустрията ще спре да ми навира обрасли венерини хълмове под носа с негласния мотив, че космите са границата между еротиката и порното.

  • #1 Nelly Karaivanova
    27.01.2012

    Изключително ще ми е любопитно да разбера какво мислиш за Antichrist. Аз лично го изгледах с ръка на едното око. А за Dogville… според мен е невъзможен. Но иначе, преклонение пред Ларс Фон Триер. Макар и възтежък. :)

    ОтговорОтговор

Коментарът ви съобразен ли е с правилата за поведение в сайта?