Sassy RSS feed Sassy Facebook page Sassy Twitter

Борислав от Vice

@ People&Places

, ноември 2010
Борислав от Vice

Във Vice е истината. Следим сайта от години, хилим се просташки на чуждата реалност и в общи линии го намираме за изключителна кретения. И решихме да попитаме как стана така, че цъфна и тук.

Това е един от онези приятно-дебилни разговори, в които установяваш, че не само ти си fucked up in the head. В него бъбрим в леко noir тоналност за концепцията, бизнеса, българската следа, толерантността към гейовете и една цистерна с лайна. Чекдизаут тупца тупца тупца тупца.

S: Здрасти, аз съм Ивайло. Ти кой си и какво правиш?
Б: Аз съм Борислав Банев и се грижа за съдържанието на българския Vice. Това е списанието, което има само един главен редактор за цял свят. Казва се Джеси Пиърсън, изтрещял нърд от Манхатън, взима убийствени интервюта и отговаря на мейли така: „А сега сбогом, простосмъртни, вратите на Мордор скоро се затварят и аз трябва да се оттегля самотен в мрачната си кула“. Разпечатал съм негова снимка и всяка сутрин отдавам почит. От мрачната си кула Джеси омагьосва 30 международни издания на списанието.

S: Понеже сега е обед и адски ми стърже стомахът, а съм леко в драма какво да  ям, кажи любимата си рецепта – нещо бързо за ядене.
Б: Кухнята ми е силно любима тема, но не обичам да готвя бързо. Измислил съм си начини да туширам спонтанен глад и вярвам, че в приготвянето на храна има дзен до насита. В по-медитативни състояния се туткам с часове. Все пак, вероятно ще ти помогне малко сирене с вино…

S: Тъй, сега на сито. На кого и как му хрумна идеята за български Vice? Свързано ли е с някакво джамборе, алкохол и опиати?
Б: И на мен ми е хрумвала идея, обичам Vice от милиони години, обаче е важно кой е имал потенциал да я осъществи. В случая това са прекрасните издателки от Double Fantasy, които са положили дългогодишни усилия да докажат на нюйоркчани, че и България трябва да се присъедини към световния Vice медия-картел. Доколкото ги познавам са се веселили яко, надявам се и занапред да е така.

S: Зор ли е да се издава такова списание? Всъщност как се издава такова списание? Колко души сте, имате ли си офис, или цъкате дистанционно? Както забелязваш, много обичам да питам…
Б: Строен, малък екип, обединен от идеологията на Vice, бирата и ранните албуми на Slayer. Дисциплината леко ни куца, но поне не си личи отвън. Смеем се през цялото време, подиграваме се на света, но сме се подготвили с авариен заден изход, ако светът реши да ни го върне с едно яко земетресение, например. Не съм издател и за „зор” не мога да говоря. Правенето на това списание за мен е като да целуваш Скарлет Йохансън – внимателно, с грижа за малките детайли и като пред свършване.

S: Покрай кризата заминаха доста издания, вие как се справихте и справяте? На загуба ли сте, или правите яка пачка?
Б: Кризата удари списанията-каталози. Vice вече 15 години е трибуна за авторски текстове, анти-уикипедия и интервюта, в които се потапяш дълбоко, като за причастие. Напоследък е и доста тематичен, което е възможност за трупане на сериозна информация, ей-така-на-бира. За Vice това е добър период – безплатен e, предава се от ръка на ръка, има як сайт и развива няколко платформи – фешън, музика, партита и т.н. На фона на останалите български списания е направо смешно, че такова нещо попада в ръцете ти FOR FREE.

S: На мен ли ми се струва, или тиражът напоследък е по-малък? Или пък местата за разпространение се свиха? Или просто списанието изчезва за минути?
Б: Последното ти предположение е вярното. Vice вече е страст за невероятно разнообразен кръг хора – от тия с дъски на колела до мениджъри на доста сериозни компании. Инакомислещи, съзерцателни, весели млади хора, които знаят, че след смрачаване настъпва друго време и то е по-добро.

S: Доста малка част от съдържанието е българска, защо така? Мързел? Условия?
Б: Кореспондираме си с кошмарно много държави от цял свят, дори такива, в които за нещастие още няма Vice. Обменяме тонове текстове и снимки. Защо да те заливаме само с родна реалност и помия?

S: Само да вметна, че това с лайнарката беше da shiznit! Колко дълго после имаше усещането, че си обграден от говна?
Б: О, беше доста яко. Напук на всичко се качих в камиона с лачени обувки и вталено палто. Пичът наистина обичаше работата си, не се притесни нито за миг. Миризмата обаче наистина си я биваше. Усещаш я като бонбон в гърлото си, не свеж и ментов, а горчив и фекален.

S: Едно от нещата, които човек забелязва е, че Vice не страда от популярната мания за толерантност към хората с алтернативна сексуалност и в коментарите към голяма част от снимките се използват откровени и често брутални епитети. Защо така?
Б: Съдиш само от DO’s&DON’T’s, там често канят за коментар всякакви пичове, които солят яко гейовете. Vice е за, но не за такива скрити поплювковци като родните поппевци, а за готини арт агенти – Райън Макгинли, Тим Барбър и Джеймс Лий Къртис Тейт, които носят нежни души, но снимат като зверове. Бе на кой му пука за тези неща вече?

S: Ще организирате ли скоро някакви готски партита със селебритита, на които да се присламчим мазничко, че нещо сме го позакъсали със социалния живот и новостите в него, откакто се отдръпнахме от медийните среди?
Б: Това е една от силните страни на списанието – събития, които да обединяват тази прослойка, наречена хипстъри. Харесваме млади хора, които повече да се възбуждат от информацията, отколкото от тесни джинси и очила с дебели рамки. Иначе аз лично мечтая на следващия рожден ден на списанието да се снимам между Тери Ричърдсън и Клоуи Севини.

S: В този ред на мисли, я раздуй малко за това фото шоу. И каква е перспективата, ще го има ли и догодина?
Б: Експозицията идва директно от Ел Ей, ние сме първи в Европа, борихме се много за нея. Куратор е един прекрасен английски юноша – Джони Крейг, който е подчинил всичко на темата младост, тя вълнува всички ни. Ще има много скейт снимки, вдигаща музика и вкусно уиски.

S: Какво е The Creators Project, защо няма грам българско участие и как да променим това?
Б: Нов отворен проект, мрежа, триумф за всички творци по света. Стартира през лятото с много известни имена и тези дни е като хан за всеки неизявен творец. Идеята е ясна – ще обере всичко яко по света, ще го систематизира и накрая Vice ще ти го тресне в лицето, за да откачиш от кеф. Българското участие е въпрос на собствена инициатива, виж сайта.

S: Всъщност не исках да става така тоя разговор. Искаше ми се да е малко като изповед пред психоаналитик. Ти имаш ли нещо сакрално, което искаш да кажеш на аналитика Борисов, който после ще го сподели неетично с десетките си последователи?
Б: Силата, с която се вглеждаш в един детайл е равна на ускорението на мисълта по масата на джойнта разпилян по покривката на масата. Много като мене вече плакаха.

[eshop_addtocart]

Коментарът ви съобразен ли е с правилата за поведение в сайта?