Sassy RSS feed Sassy Facebook page Sassy Twitter

Жаклин от Колибри

@ People&Places

, декември 2010
Жаклин от Колибри

Откровен и точен разговор за книгите, хората тук и навън, издателския бизнес, пиратстването на текстове (с безкористна цел) държавата, културата и куп други дивотии.

С Жаки се запознахме покрай издаването на моята книга. И за разлика от темерутите, с които трябваше да контактувам преди това по други издателства, се ощастливих от точната и приятна комуникация, която водихме. Харесвам attitude-а й към бизнеса и света и намирам, че ако всички издателства имаха такива представители, българското книгоиздаване щеше да бъде доста по-квалитетно.

Sassy: Как си, що си?
Жаклин: Добре съм, що?

S: Обикаляш по широкия свят и все се връщаш тук. Толкова ли те кефи?
Ж: Ако толкова ме кефеше, щях да си седя само тук. Изглежда, че никъде не ме кефи достатъчно, за да не мърдам оттам, обичам да обикалям, неспокойна душа съм и това си е.

S: Не ти ли е хрумвало да останеш някъде? Или като ти поизбледнеят малко спомените за родната действителност те наляга желание да ги опресниш?
Ж: Родната действителност е уникална, за добро или за зло, не може да не ти липсва. Само след две минути слушане на новините могат да се чуят толкова абсурди, колкото в други държави не можем да чуем за години наред. От една страна това е ужасно, от друга иначе щеше да е скучно. Пък и най-много от всичко се дразня на тези хора, които не спират да повтарят, че в България нищо не е наред, че ние сме най-зле и т.н. Това първо не е вярно и второ масовата употреба на тези клишета изравнява със земята националното ни самочувствие. Според мен всеки трябва да поеме своите отговорности и да работи съвестно в своята сфера, няма просто някой да дойде и да ни оправи, ни царе, ни принцове, ни международни организации.

S: Къде си най-често, когато си навън?
Ж: В Париж. Вече 11 години.

S: И какво правиш там?
Ж: Пиша докторат, работя за Колибри от разстояние, проветрявам си мозъка, наглеждам новите магазини и клубове.

S: Тогава си била още миниатюрна, но имаш ли спомен от началото на Колибри?
Ж: Да, абсолютно. Много неща се случиха в мое присъствие, повечето заговори започнаха вкъщи, паралелно с големите промени в държавата. Ясно съзнавах, че момента е преломен и решаващ, тъй че интуитивно попивах подробности. Много от тях са разказани в книгата на Жечка Георгиева „Ние гениите„, която искрено ме накара да смея. Както става ясно там, издателството е плод на чистата случайност, ама каква щастлива случайност само!

S: Защо всъщност се казва така?
Ж: Създателите на издателството бяха решили да е име на птица. Описано е цветущо в книгата на Жечка, ще си позволя да цитирам: „Оттук нататък действието се развива така: звъни Рони – какво ще кажеш за албатрос? Не е зле, но все пак не сме варненско издателство. Продължавай да търсиш. Звъня аз – какво ще кажеш за какаду (аз работя по латинската азбука и съм вече на С). Цъ, не ми харесва. Продължавай да търсиш.“ И така до момента, в който се стига до Колибри и то по чужда идея. Хрумването е много хитро, тъй като либри на латински ще рече книги, а Ко-то означава – съдружие, компания, като в Libri & Co, само че наопаки.

S: Ти кога започна да се занимаваш с това, което правиш в издателството. И какво точно правиш?
Ж: Ами израснала съм в „кулоарите“ на издателството, а от 6 години работя за него, отговарям за издателските стратегии, избора на заглавия, авторските права и международните отношения, връзките с обществеността и рекламата и каквото друго изникне. Всеки от нас е по малко момче за всичко.

S: Какво се промени в Колибри за последните 20 години?
Ж: Всичко освен главните виновници. След промените всичко беше изградено от нула. Въпреки големия опит на кадрите в издателството се започна някак на шега, без ясна структура, без бюджет, без стратегия, без офис дори. По онези времена факсът е бил лукс, който малцина са можели да си позволят, а за да отпечаташ книга на висок печат са били необходими няколко месеца, да не говорим какво е да я преведеш на пишеща машина. 20 години по-късно нещата изглеждат съвсем различно, днес вече говорим за дигитален печат, за интернет продажба, за електронни книги, имаме офиси, складове, книжарници, стотици сътрудници, многобройни събития. Днес издателството има история, увереност, страхотен каталог, опит. С годините и най-вече с много труд, Колибри си изгради име и се превърна в марка за качество, звучи малко нескромно, но е факт. И както казах виновниците са си все същите, на празника за двайсетгодишнината си дадохме сметка, че много хора са с нас от самото начало.

S: А в бизнеса като цяло?
Ж: В бизнеса също много неща са се променили. Самото развитие на частния сектор у нас, на технологиите, на международните връзки, всичко това има значение и се отразява на книгата, като културен и пазарен продукт. Едно нещо не се промени – ДДС-то върху книгата. Не остана нормална държава в Европа, освен България, която да облага книгата със същия данък като всеки друг продукт. Парадоксално, но за първи път се наблюдава такава последователност в политиката на държавата…

S: Какви са новите тенденции в писането и книгоиздаването?
Ж: Много зависи дали говорим за България или за света. Например наскоро ни гостува най-четената френска писателка Катрин Панкол, за която именно се казва, че е върнала хората към четенето, опровергавайки разпространеното мнение, че съвременната френската литература е абсолютно нечетивна. Ако съдим по това, значи има завръщане към романа, към пълнокръвния персонаж, към интересната история. От друга страна в съвременното писане се наблюдават постоянно нови експерименти със съдържанието и формата, а пазарът е залят с най-разнообразни книги, от любовни истории между вампири до последния крясък на постмодернизма. Според мен тенденциите и стиловете са толкова, колкото са писателите и читателите.

Страници: 1 2

[eshop_addtocart]

Коментарът ви съобразен ли е с правилата за поведение в сайта?