Sassy RSS feed Sassy Facebook page Sassy Twitter

Жени & татуси

@ Lifehacking, People&Places

procopy, септември 2010
Жени & татуси

Винаги ми е било приятно да виждам жени с татуси. Стана ми интересно какви са подбудите на няколко дами да си направят такива в страна с особено отношение към това изкуство и реших да проверя.

Вера и компания

Sassy: Без да правим генерални заключения, но в общия случай у нас асоциацията с татуировка обикновено гравитира около „Сийка Бургас 1963”. Което е най-лесния начин да различиш бачкера или пандизчията. Което пък от своя страна е супер първосигнално и, сещаш се, няма как да води до много позитивни асоциации. Та какво е да си жена с татус в страна с такива възприятия?
Мона: Не е важно в коя страна живееш – навсякъде има хора, които ти се радват и кефят и такива които цъкат с език и не могат да разберат защо по дяволите си се окепазила така ахахахах
Вера: Понякога наистина е странно, привличаш погледите. Най-редовно ме питат временна ли е, каквото и да значи това, защо съм си я направила и т. н., но като цяло нагласата е положителна. Не съм срещала все още крайно негативни мнения. А и моите татуси са готини :-)
Съни: При все, че все повече хора си правят татуировки и повечето тауисти са „облечени” отгоре до долу с татуси, моите скромни 3 картинки все още събират погледите на минувачите, особено пеперудите на десния ми глезен… По принцип винаги ми е харесвало вниманието на околните, но понякога има моменти, когато истински се дразня от реакцията на хората – досега никой не е имал явна негативна реакция, но самото шушукане много ме дразни.

S: Ясно е, че всеки си прави татус, защото иска да направи някакво изявление или да отбележи нещо. Ти защо реши да си направиш?
М: Всичко на този свят е една суета – какво означава „Ама това ти е за цял живот…” Цял живот, колко да е цял живот – колко е нетрайно всичко тленно. Аз съм над тези неща и го заявявам с моите татуси. Също и за красота. Моите татуировки представляват цветя и за мен са нещо безкрайно красиво – седят ми като бижу, което никога не свалям.
С: Покрай мен, три близки жени се татуираха, като мога да кажа, че определено аз имам някакъв пръст в тази работа. Подкрепям това, но в умерени граници. Не съм първата, а няма да остана и последната орисувана жена, затова фактът, че накъдето и да се завъртя, имам татуировка, изобщо не ме притеснява. Все пак съм ги правила, за да се виждат и защото ТЕ изразяват самоличността ми!
В: Много харесвам боди арт. Чрез него можеш да се изразиш, можеш да изкараш красивото, което е вътре в теб, така, че и другите да го видят. Можеш да изкараш и грозното. Въпрос на личен избор. То си е изкуство, жалко, че много хора не го разбират и бързат да го отрекат. Това ни е проблемът на нас, когато не разбираме нещо, с лека ръка го отричаме. Разбира се, много хора се татуират само, защото е модерно.
С: Първата татуировка (розите в долната част на кръста) направих преди 6 годни. Втората беше по-скоро за отбелязване на един преходен момент в живота ми. Последната (голямата синя роза в горната лява част на гърба) – преди 4, тоест трите ми татуса са правени по една на година и все в началото на лятото – никога досега не съм съжалила, макар че няколко пъти съм си помисляла, че тази на крака ми е една идея по-голяма от първоначалния замисъл, но пък е най-красивата от трите и най-забелязващата се.

S: Спонтанно ли беше, или планирано?
М: Мммм – първата планирана, втората спонтанно.
В: Първият ми татус беше обмислян една година. Беше абсолютно планирано. Знаех какво искам и се отказах да гледам каталози. За щастие с татуиста говорехме на един език, паснахме си. Успя да хване идеята ми и да я доразвие по перфектен начин. Много е важно да попаднеш на читав татуист, някой, който не се интересува само от парите на клиента си.
С: Мисълта за първата татуировка беше породена от мъжа ми, в съвсем непринуден разговор – до този момент никога не съм се осмелявала да си помисля да си направя, въпреки че винаги съм се заглеждала по жени с татуси. Мъжът ми буквално ми каза: „Ти защо не си направиш такава татуировка – гледахме един филм и видяхме жена с татуировка в долната част на кръста – виж, колко е секси!“. И тогава аз си казах: „Защо пък не?“ На другия ден двамата бяхме в първия тату-салон, на който попаднахме във Варна, там бяхме на почивка, харесах от едни снимки настоящата си татуировка и ден след това я направих. Оттогава започнах да планирам следващата, но стигнах до 3 и засега съм се спряла, като не съм изключила напълно възможността да си направя поне още една, защото има нещо вярно в изказването, че „който се татуира веднъж, рядко остава с една татуировка“.

S: А! И аз съм го чувал това, че който се татуира веднъж, рядко остава с една татуировка. Вярно ли е?
М: Аха … :)
В: Няма лошо. Колкото повече, толкова повече.
С: За втората и третата тауировки, мъжът ми беше неотлъчно до мен, без да изказва и натрапва мнение по въпроса, само се шегуваше, че ще се нашаря цялата, но всеки път се хвали с татуировките ми на познатите си. Той самият има една, която е правена в казармата – акула на дясното рамо, но твърди, че никога няма да си направи втора, евентуално може да направи кавър на тази. За следващи мои татуровки казва, че сама си вземам решенията. Аз обаче все още не мога да се реша, въпреки, че ми се въртят 2 идейки в главата… но с минаването на годинките, все по-решително идеите ми си остават САМО идеи…

Страници: 1 2 3

[eshop_addtocart]
  • #1 моята си камбанария » Blog Archive » за промените и други интересности
    09.10.2010

    [...] беше интервюто, което направихме с Ивайло на тема „жени и татуси“ на фона на бг действителността. В него участват сияйната Sunny, с нейната синя роза и [...]

    Оценете коментара: Thumb up 0 Thumb down 0

Коментарът ви съобразен ли е с правилата за поведение в сайта?