Sassy RSS feed Sassy Facebook page Sassy Twitter

Силвана, Бойко и тяхната Lavanda

@ People&Places

, май 2012
Силвана, Бойко и тяхната Lavanda

Нa около 220 километра от София в Западните Родопи, съвсем близо до Гоце Делчев се намира най-доброто място, което наскоро сме посещавали.

Туристическия бизнес в България е някакъв оксиморон. В последните години качеството му е под всякаква критика и се практикува единствено заради печалбата тип „ден година храни“. От време на време се пръкват разни места с претенция за различност, но както практиката показва, от тях остава основно претенцията. Това е така по една много основна и очевадна причина. Когато правиш нещото единствено с цел бизнес, ти не влагаш онази частица от себе си, която му вдъхва живот. Колкото и както да избухнеш при създаването му. Посещението на такова място оставя особено усещане за стерилност и липса на интерес в създателя му за нещо повече от голо създаване.

Lavanda от своя страна е точно обратното. В нея Силвана и Бойко са потрошили колосални количества труд (за парите дума не отваряме, но още от пръв поглед човек разбира, че нещата са правени както трябва; а и земята в Ковачевица е по 100 евро квадрата за старт), вложили са 5 години от живота си и са я правили като за себе си. Понеже те дефакто си живеят там. И макар да са ърбън софиянци, живеещи на Графа, нямат нищо против да пътуват два и повече пъти седмично между двете дестинации, за да движат нещата. Предвид някои особености, които сега ще научите, това аз тотално не го разбирам и най-вероятно в този факт се корени тайната на успеха им.

За да стигне човек до Ковачевица, която не бива да се бърка с Ковачевци, трябва да мине през Лещен и Горно Дряново. А преди това и да се сблъска с ултимативното преживяване „прекосяване на циганско гето“. То е разположено буквално от двете страни на пътя, а децата седят и се въргалят по шосето и се изисква доста внимание и маневреност да не ги сгазиш. Понеже те не само, че няма да се дръпнат, в смисъл, намират се в шибания си хол, нали, ами и дори ще застанат пред колата, ще я подпрат и ще почнат да искат пари. Все едно си си в София. Пряко и преносно, понеже софийските номера в Лещен, а после и в Ковачевица съставляваха 80+% от автопарка. В Лещен има интересна архитектура, но глинената къща „на Филнтстоун“ изглежда нефелна и се радвам, че спонтанно не я резервирахме няколко пъти преди, базирайки се на снимки от нета. Лещен обаче е толкова чист, че не е за вярване. Хората наоколо май милеят за природата и красотата.

Lavanda

Едно от фрапиращите неща в тази планинска област е нечовешката гледка. Отвесните склонове са терасирани и пред теб се разкрива няма такъв безкрай. Кръчмата на завоя, наричаща се простичко „кръчма“, която ни препоръча Силвана, е добра. Има малко дворче до шосето, вътрешна част и много добър балкон, от който гледката е страшна. Атракцион е галерията на Борис Христов, където единия ден случихме концерт на новата група на Стунджи. Музиката им, за жалост, се оказа от типа, който не разбирам и вероятно никога няма, а общото усещане е като лесно да пукнеш от скука в селото, при това още на втория ден. В Горно Дряново пък имахме уникалния шанс и късмет да присъстваме на сватба. Тя се виеше на мегданя, откъдето минава единствения път и след известно чакане хорото се отвори, за да минем. Ама минахме така, че певеца ни пееше в прозорците. Интересно преживяване. FYI в Горно Дряново има магазин, а отскоро и аптека. В Лещен такива неща няма.

Lavanda

Пътя от Горно Дряново до Ковачевица лесно създава конотации с перуанските планински пътища и изисква известен късмет на определени места. Зимата сигурно е яко екстремен. Самата Ковачевица е архитектурен резерват. Като такъв към всички новостроящи се къщи се прилагат стриктни изисквания, което откровено оказва влияние върху общото усещане за запазена архитектура и стилова кохерентност. Много е красиво и тук-там по някой струпей разваля нещата. Като къщата на Красимир Премянов примерно, или оставената да се руши в самия център огромна многофамилна къща, на която наследниците явно не могат да се разберат кой какво иска. Грехота и срамота. Въпреки това и цената на квадрат земя, която, вече казахме, е 100 евро, в селото кипи яко строителство. При терен, който е камък до камък и толкова отвесен, че ще трябва зверско копаене, носене и изравняване, докато заприлича на нещо. Впечатлен съм.

Lavanda

Нашите хора обаче тази работа вече са я свършили и Lavanda изглежда уау още от прекрачването на портата. Стаите са четири и всяка има свое име и тематика. Ние бяхме в лавандуловата, която е с изрисувани лавандули по стените, действително мирише на лавандула от дискретния ароматизатор и е по-голямата от двете стаи със спалня. Втората е ореховата, която пък отвътре е облицована с дърво и е до лавандуловата. Следва слънчогледовата, която е с две отделни легла и е в другия край на чардака, а пред нея има миндерче, камина и столове. Тя гледа към двора и околните къщи. Най-малката е шипковата, която е с едно легло и се намира до ореховата и лавандуловата, но прозорците й гледат към самия чардак. Демек, ако не си дръпне човек завесите, не е добре да ходи по голо дупе. Имам предвид, ако дупето си заслужава минувачите да се залепят за джамците.

Lavanda

Всичко тук е вдигнато от нулата. Когато през 2007 купуват терена, той е полу-отвесен склон с малини. Изграждането включва изравняване на земята и вдигане на къщата по класическа технология – от дялан камък и дърво. Две години по-късно решават, че така не може и тръгват да търсят купувач. Не намират. И слава Богу, защото отново се хващат в ръце и втора година къщата работи на пълна пара. В единия край на перфектно подредения и поддържан двор има помещение с камина, маси и пейки, което се ползва за барбекю. Трите шезлонга осигуряват гледка към баирите отсреща, а ако човек слезе по стълбичките към долната половина на двора, може да поседне пред каменната масичка умело интегрирана в стената. Тъй като с паркирането има известни затруднения, Бойко е купил 150 квадрата отстрани, които скоро ще станат паркинг.

Lavanda

Изключително важен фактор за мен е банята. Омръзнало ми е от бюджетни решения. Драйфа ми се от евтини душкабини с почернели сифони и пожълтяло корито. Тук такова нещо няма. Всички бани са облицовани със стъклени плочици. От ония, дето са 2х2 сантиметра. Капаците на тоалетните са със забавено падане. Душовете са вградени, също и смесителя на умивалника. Помислено е за дребните детайли, които ти правят или развалят деня. Освен козметиката, далеч от еднократните сапунчета и шампоанчета, и като разнообразие, и като качество, ще откриете джвъчки от типа на тампони за уши и лице, които обикновено никой не счита за важни. За блестящата чистота дума няма да отварям.

Lavanda

Дизайнът на всичките площи е техен и ако и вие сте като мен, с интереси в тази област, ще бъдете адски удовлетворени да видите нещата изпълнени толкова добре и съчетано. Теорията ми, че добрия интериорен дизайн се корени в правилното съчетаване на ръчно изработени неща, ширпотреба направена с мисъл (тъй де, ИКЕА) и винтидж се доказа на 100% тук. Имате избор от 4 вида възглавници, в това число неудобните според мен, но популярни напоследък шпелтови. В подземната част, която някои наричат механа, но тук не е нищо подобно, има голяма плазма, Wii, а колекцията от дивидита е завидна. Виното избираш сам от стелажа. Кеф ти е да седнеш с книжка на тихичко и хладничко в кресло? Какво чакаш? Импровизираното мини пространство-библиотека над стълбите надолу мигновено печели симпатии. За да допълва пиниза, котката Чита седи на задни крака, като сурикат, но не обича да я пипат.

Lavanda

Може би с малко закъснение, но ето и отговора на въпроса какво всъщност е Lavanda. Това е bed & breakfast къща за гости, в която всичко се приготвя от Силвана и Бойко в оборудваната с готски уреди на Bompani и искряща от чистота кухня. Храната е адски вкусна и красива и ако си мислите, че прекалявам със суперлативите, еми да, така е. Просто другаде не съм се чувствал толкова добре и съм щастлив, че вече познавам тези хора. Закуските са разнообразни и варират от класически баница и мекици до разни странни омлети, към които можеш да си дръпнеш и алкохол, щом това те кефи, ама за кво ти е, когато сутрин те посрещат с фреш, а чая и кафето са на корем. Като става дума за алкохол, дюлевата ракия е номер едно. И също имайте предвид, че тук няма постоянно меню, от което човек да поръчва. Бирите например вероятно ще се менят от ден на ден, а готвените ястия за деня се анонсират сутринта на дъска при барбекюто.

Lavanda

В околността има няколко екопътеки и други маршрути за разходка, но планинския терен си изисква известна отдаденост и доста време. Когато поискате разнообразие, кръчмите в Ковачевица са три, като препоръчания в хранително отношение „The Pub At The Brothers“ ще ви разкове с русофилския си музикален избор (Катюша, Поручик Галицин, Позови меня, etc). Може би един хамак и една люлка щяха да допълват перфектно нещата, но не е драма. Единствената липса е отсъствието на нормален нет по технически причини. Ако толкова закъсате, ще получите стикче за мобилен, за да си чекнете пощата, но ще трябва да позабравите торентите, гейминга и тагването във Фейсбук. И ако ме питате какво мисля по въпроса след престоя си там, освен ако нямате патологични отклонения, последното едва ли ще е много трудно. Дали да посетите? На мига! И дано общината скоро довърши пътя, който заобикаля гетото. И да, създателя на обявлението за стунджевия булшит е написал „заповядай те“.

Lavanda

* циганския хол и котката-сурикат са мисли на Биби, на която дължим и трипа до това място…

  • #1 Augusta
    29.07.2012

    „ръчно изработени неща, ширпотреба направена с мисъл (тъй де, ИКЕА) и винтидж се доказа на 100% тук“ – Господ да Ви благослови, това казвам и аз! Щото сега правя едно кафе, и това ми е концепцията, но плача с кървави сълзи като гледам какво се произвежда. Изпитвам подозрение (айде, да си го кажа направо – презрение) към хора, лишени от естетическо чувство. Но достатъчно енергични да правят бизнес, да произвеждат мебели и да пишат думата „красиво“, „стилно“, „артистично“ под снимките си.
    Щеше да ми е интересно да прочета и за организационната страна по създаването на къщата и т.н., но благодаря и на това.

    ОтговорОтговор

  • #2 Augusta
    29.07.2012

    „ви“ трябваше да е с малка буква, защото се обръщам към много хора – автора, собствениците на къщата.

    ОтговорОтговор

Коментарът ви съобразен ли е с правилата за поведение в сайта?