Sassy RSS feed Sassy Facebook page Sassy Twitter

Porto Elea

@ People&Places

, септември 2012
Porto Elea

Ситония е предпочитана дестинация от много българи, румънци, сърби, македонци, че дори чехи, поляци и унгарци. Посетихме я и ние.

ViaMichelin дава 7 часа и малко от София до Вурвуру, последното селце преди Порто Елеа, и инфото е актуално. От една страна спускането от София до Кулата е изключително досадно с постоянните ограничения и странното хрумване новата магистрала от Перник да не е точно магистрала, а обикновен междуградски път с 90 км/ч, а от друга, в Гърция, и друг път съм казвал, често можеш да срещнеш безумна комбинация от 4-5 ограничения в разстояние на 300-400 метра. Там, освен това, радар-детекторите, за разлика от у нас, са забранени.

На петнайсетина километра след Солун последва нирвана. Пътят бе съвършено празен. И докато в обратната посока се мернаха общо двайсетина коли за стоте километра, в нашата имаше 4 или 5. Необяснимо и разкошно. Гладкия асфалт направо си те подтиква да настъпиш и само досадните спорадични знаци за камери пречат. Спускането към морето е онова, заради което човек разбира защо е тук. Онова, което в България по черноморието никога няма да се види – простор.

Няколкостотин метра черен път делят Порто Елеа от асфалта. На рецепцията има трима българи. Научавам, че първоначално ни е била отредена друга мобилна къща, но после са размислили и ни дават най-добрата, която тъкмо се е освободила. Всъщност онази от снимката в скролера на сайта им, дето е точно над плажа. Сега, нямам идея дали това е така и не ми пука. Може би е резултат от това, че човек е добре винаги да се държи културно с хората отсреща, може би не е. Факт е, че нашата къщурка е една от двете с веранда, а вълните се плискат на няколко метра отдолу. И да, най-добрата е, спор няма. Останалите са меко казано неудовлетворителни. Бунгалата пък са в задния край на къмпинга и добре, че не направихме глупостта да наемем такова. Препоръчваме ви и вие да не го правите, въпреки немалката разлика в цената.

Porto Elea

Отбелязваме, че както много подобни места в Гърция, това също се води къмпинг – може да се дойде с каравана, кемпер, палатка, но също да се наемат и двата типа налични къщурки, а за почитателите на тоталния релакс има и хотелска част, така наречения Метох. В Гърция също така имат малко по-различна терминология и човек лесно може да се обърка на какво казват бунгала, мобилни къщи и къщи за гости. Имат и друго отношение към вида на къмпинзите. Тревите се поливат и косят, озеленяването се поддържа и прочие дребни неща, които правят разликата между гръцки и български къмпинг толкова голяма.

Porto Elea

Снимките на сайта имат общо с действителността, но не и с мащабите. От тях останахме с впечатление, че говорим за голяма плажна ивица и много рязлято място. Всъщност нищо подобно. Ивицата е нещо тип 100-150 метра, а цялото чудо е разположено в заливче. Заблудата идва от там, че в сайта са използвани снимки както от комплекса, така и от отстоящия на километър и нещо, но прилежащ плажен бар/ресторант Bahia Beach. Това, комбинирано със снимките от метоха създава впечатление, че човек има на разположение няколко бара и ресторанта. В действителност вътре има един плажен бар и един ресторант. Детската площадка е едно цялостно решение с пързалки и катерушки, което не става за деца под 3 години.

Porto Elea

Истината е, че не сме почитатели на микроархитектурни изгъзици от типа на кутийките, в които хората са принудени да живеят в мегаполиси от типа на Токио или Ню Йорк, но къщичките на испанците Sun Roller не са лоши и за трийсетината си квадрата предлагат каквото е необходимо. След кратък размисъл установихме, че човек преспокойно може да живее в такава, стига да е някъде на свобода. Имаш функционална кухня, баня, дневен кът, две спални, гардероби и в нашия случай – веранда. Един декар зеленина отпред биха заместили всичко останало, с което сме свикнали в иначе приятните си апартаменти. В случая недостатък се яви леко намирисващата на застояло канализация, която след втория ден проветряване или се измириса, или спряхме да я усещаме. Липсата на пералня също по едно време започна да натежава, въпреки престоя от само 8 дни.

Porto Elea

По-голямата част от времето си прекарвахме на верандата, където се лови нет от близкия бар. В къмпинга има няколко хотспота. Паролата е portoelea и скоростта е добра, когато нета го има. Понеже е сателитен и честичко пада. Обикновено вечер към 9-10 е чуден, но през втората половина на престоя ни просто изчезна, в едно с всички български канали (защото телевизията лови основните български канали) без БНТ и The Voice. Знаейки предварително, че е нестабилен от любезния български обслужвател на резервациите в сайта, спряхме в Солун за флашка с предплатена карта. Cosmote, препоръчани от същия, в 15:00 затварят за двучасова сиеста, установяват появилите се в 15:08 пред магазина им Борисови. За щастие, Wind, които се намират 10 метра по-надолу, не сиестират и срещу 30 евро продават флашка с 2 гигабайта предплатен нет. Предплатения нет в Гърция изисква майка си и баща си и процедурата по регистрирането отне 15 минути. В Порто Елеа пък, за зла участ, Wind лови предимно GPRS и в редки моменти WCDMA. Което оставя много време за надигане на коктейла узо + Митос. И тъй като пък в магазина има еднократни барбекюта по 3.60 евро, които идват с всичко вградено, осигуряват около един час време за печене и са перфектното решение да убиваш времето докато пращаш файл, идилията клони към пълнота. За цирка, на етикета им пише, че използваната дървесина е от FSC Chain of Custody. Излиза, че половината неща в света вече се правят от sustainable дървесина, а всички ние сме много хепи, че не убиваме планетата. Вижте ми окото.

Porto Elea

Водата е второто нещо, заради което човек разбира защо е тук, а не на черноморието. Единственото място, което у нас става, е Албена. Ако преглътнете всичко останало и просто се радвате на най-финия пясък и най-синята вода, която Черно море някога ще предложи. Не си спомням сънувах ли или някой ми беше казал, че трябва да си вземем гумени терлички, защото плажовете на Ситония са с камъни, вместо с пясък. Ако съм сънувал, е бил пророчески сън. Няма такова чудо. Дето казват хората, „лечение чрез болка“. Яко се излекувах още за първия един час на брега. За щастие, в магазина се продават такива терлички. Останалото в плажа е окей – има достатъчно чадъри и шезлонги. През деня през 15-20 минути между тях трамбова момиче или момче от бара и човек може да си поръча нужното. Фреш е 4 евро, малка вода е 0.5. Отсъствието на спасител е неразбираемо. Все едно не плащаш достатъчно.

Porto Elea

Обаче кристалната вода има своя странен недостатък. Нивото на сол, което може да убие малък кит. Всяко отваряне на очите беше съпроводено с няколкоминутно парене, ноктите ми се напукаха, а на втория ден банските ми изглеждаха така, въпреки постоянното плакнене със сладка вода. Към края на престоя бяха предимно бели. Лек experience breaker.

Porto Elea

От обслужването оплаквания нямаме. Камериерки идват ежедневно, носят ново руло хартия и на 2-3 дни сменят кърпите и чаршафите. Виж, със закуската е друго. Тя е скучна и бедничка блокмаса между 8:30 и 10:30. Към 9:30 от първоначалното й зареждане са останали около 25% (снимката е красноречива) и не се очаква повторно. Липсва тостер, бананите са най-зелените, които някога съм виждал, а кафето е само разтворимо. На масите вътре, за разлика от тези навън няма прибори за овкусяване и салфетки. Приборите също може да се окажат свършили. Макар пича на бара да е услужлив, нещата са много далеч от професионализма, претенцията за „клас А“ и, отново правя отметка, цената. 110 евро на нощ за такова място не са малко, mind you.

Porto Elea

Почти целия персонал е български. Половината от останалия гръцки персонал говори български. Българската следа е навсякъде. Над плажния бар плющи българското знаме, което носят и половината лодки. Брендираната козметика е made in село Кичево, варненско. Съдържанието й е дежурното за джънк насипна козметика чудо. Самият комплекс явно си е принципна българска територия, нещо което в началото не знаехме и бяхме леко шокирани. Но наличието на български персонал от друга страна дава една неформална нотка и чувство, че просто можеш да отидеш и да попиташ приятелски за нещо, което те интересува, и ще ти се отговори по същия начин. Друг интересен фактор покрай българската следа – българския автопарк беше съставен от 90%+ джипове.

Porto Elea

Какво да прави човек докато е там. Основно да релаксира, бих казал. Не че наоколо няма какво да се види, но славата на Ситония ни се стори малко преувеличена. Близкото Вурвуру, където имало някакъв чуден плаж, който така и не открихме след доста обикаляне, е просто едно въздълго село, разположено от двете страни на шосето. Освен кръчми, хотели и бунгала, друго няма. Нощен живот – абсурд. Сарти, което се намира на двайсетина-трийсет километра навътре в ръкава е курортно селце, окупирано основно от сърби и макета, но пъстрото присъствие на източния блок е навсякъде. Не продължихме по-надолу, защото там най-вероятно е същото. Фактът, че най-близкия читав супермаркет (читав, читав, колко пък да е читав един Lidl?!) също е на двайсетина-трийсет километра, където горе-долу е и аптеката, едва ли ще ви развесели допълнително.

Porto Elea

На снимката виждате сто лева. Вляво е най-обикновен лаврак, дясното беше нещо с „б“, което има вкус на попче и почти толкова кости. Сто лева струват и две салати, една пица и една паста в случайна пицария във Вурвуру. Криза? В Гърция? Хайде, ако обичате.

Porto Elea

Ако ще ходите, искайте къщурка номер 4. Всичко останало е компромис. И ако сте като мен, включете осите в списъка си с experience breakers. Те ще долетят точно пет секунди след изнасянето на каквато и да е храна. Що се отнася до нас, ние със северна Гърция като туристическа дестинация май приключихме.

Коментарът ви съобразен ли е с правилата за поведение в сайта?